Беше като летене, което, гледано от другия край на хронобинокъла, безотказно наподобява падане. Не, май беше обратното. Беше падане, което така упорито наподобява летене. Мислех, че е нищо и никакво влюбване. Не ми се беше случвало, значи нямаше и да ми се случи. Ей така щеше да си отхвърчи, докато аз пукам балончетата.
Оказа се дупка с отвесни и хладни стени, където ехото отмерва неравноделния такт на старото ти сърце. Новото отдавна е напред, избързало, учестено - задъхано или задушавано?
Като луд заек синкопираше времето: седем години, ден, година, ден-година-храни, месец, пълен месец.
Дум-дум-думите: обичах мъж, който не смееше да бъде обичан. Тури-му-пепел-от рози.
Скроиха ми шапката. Шапкарят дремеше над изстиващ чай на морава от парички. Penny for his thoughts.
Не попитах как така някой без нужда от нежност вирее.
Прошумолях кренолинено в опита си за летене.
Падах...
Посипа се звезден прах. Счупеното носи щастие...
