ПРО

Неделя, два следобед, кино "Одеон". Аз и шепа пенсионери. "Младост" на Сорентино.
На мен ми е за втори път. Втора "Младост". На тях - не знам.
Гадая по липсата на подсмърчане и по това как накрая дълго никой не става, и на последните акорди не. Чак след финалните финални надписи с неохота си тръгваме, никой не говори, почти се докосваме.
Навън е слънчево. Чака ни пролетта, днес - първа.
А знам аз, и още младости ни чакат.

С., 20-3-16
сн. "Пролет" на Сорентина

СУТРЕШНА ПРОВЕРКА

Минавам с поглед по списъка (ти),
оглеждам снимките (му).
сверявам таговете (им),
проследявам чекванията (й),
преброявам лайковете (си).

Равнението е средата.

Денят моли да влезе в строя.
Бегом марш!

Знамената са високо.
Детето в мен е под пагон.

С.,18-3-16
сн. - л. арх

МАРТ МОРТ 1

Валят ни сънища
на бъдещи череши.

С., 13-3-16
снимки, л. арх.

ШОТ СТОРИ

Не му беше казвала, че се бои от тъмното, не искаше да й се смее.

Момчетата винаги се смеят, а после спят на нощна лампа.

Като пораснаха, бързаха да се приберат на тъмно.

Той още става от масата,

докато свещта гори.

"Така всички ще знаят, че съм с теб,

щом не ме е страх от тъмното."

8-3-16, С.

сн., л. архив