Неделята не е за пред хората.
Неделята изпира седмичните скуки.
Неделята пази детето у вас.
Неделята си играе.
Неделята се учи да брои.
Неделята свършва.
28-8-16., Ч., сн. - интернет
Monday, August 29, 2016
* * *
Неделята започва като за пръв път.
Неделята не е за пред хората.
Неделята изпира седмичните скуки.
Неделята пази детето у вас.
Неделята си играе.
Неделята се учи да брои.
Неделята свършва.
28-8-16., Ч., сн. - интернет
Неделята не е за пред хората.
Неделята изпира седмичните скуки.
Неделята пази детето у вас.
Неделята си играе.
Неделята се учи да брои.
Неделята свършва.
28-8-16., Ч., сн. - интернет
Monday, August 15, 2016
ОПАКИ ПРИКАЗКИ
Седеше на челно място, бе корав и държелив, но и симпатичен, услужлив и непретенциозен. Точно затова го използваха както намерят за добре. И обикновено все за добре го използваха, но дойдеше ли януари, идваше и адът за него. По цели седмици забучен в топка сняг, вледеняваща, денонощно... Кой би издържал?
"Дори рендосването е за предпочитане," мислеше си морковът, облагородил за кой ли път лицето на Снежен човек. Хубаво поне, че хората правеха ледените си подобия край някоя алея, да има движение наоколо. Така морковът, макар примиращ от студ, поне от скука не умираше - все ще чуе нечий смях, ще долови виц, ще подслуша раздумка... Това не намаляваше мъката му, но за малко го караше да я забрави.
Един ден край Снежния човек минаха две възрастни дами и, видяла яркия морков, едната възкликна: "Какъв е оранжев! Също като папая!" И дамата заразказва, че наскоро се била върнала от топлите страни, където не само видяла, ами и яла папая. "Непретенциозна на външен вид, но какъв цвят отвътре! И такава прекрасна, ароматна, сочна... Страст в цвят! И, разбира се, всички я обичат!..."
Това бе капката. Горестната чаша на моркова преля. Със сетни усилия той се оттласна от вкочаненото снежночовешко лице и се затърколи по алеята, надолу, надолу, на юг...
***
"Някой e бил неудържимо гладен", решава А., виждайки дупката под двете въгленчета на другия ден.
"Да, морковът."
Ян.-Авг.,16., С.
"Дори рендосването е за предпочитане," мислеше си морковът, облагородил за кой ли път лицето на Снежен човек. Хубаво поне, че хората правеха ледените си подобия край някоя алея, да има движение наоколо. Така морковът, макар примиращ от студ, поне от скука не умираше - все ще чуе нечий смях, ще долови виц, ще подслуша раздумка... Това не намаляваше мъката му, но за малко го караше да я забрави.
Един ден край Снежния човек минаха две възрастни дами и, видяла яркия морков, едната възкликна: "Какъв е оранжев! Също като папая!" И дамата заразказва, че наскоро се била върнала от топлите страни, където не само видяла, ами и яла папая. "Непретенциозна на външен вид, но какъв цвят отвътре! И такава прекрасна, ароматна, сочна... Страст в цвят! И, разбира се, всички я обичат!..."
Това бе капката. Горестната чаша на моркова преля. Със сетни усилия той се оттласна от вкочаненото снежночовешко лице и се затърколи по алеята, надолу, надолу, на юг...
***
"Някой e бил неудържимо гладен", решава А., виждайки дупката под двете въгленчета на другия ден.
"Да, морковът."
Ян.-Авг.,16., С.
Friday, August 12, 2016
КУ-КУ-ХАЙ 46
В ПАРКА
Младежи с колелета
трупат спомени.
Старци по пейките раздават своите.
С., 22-5-16
Младежи с колелета
трупат спомени.
Старци по пейките раздават своите.
С., 22-5-16
Tuesday, August 9, 2016
ТАВТОЛОГИИ
Когато мъжът, когото само аз
умеех да обичам,
се превърна
в обичан от всички старец,
някъде там, далече от мен,
разбрах:
остарява се с чуждо обичане.
8-8-16, Н.-С.
на сн., л. арх,, един успешен опит за обичане
умеех да обичам,
се превърна
в обичан от всички старец,
някъде там, далече от мен,
разбрах:
остарява се с чуждо обичане.
на сн., л. арх,, един успешен опит за обичане
Subscribe to:
Posts (Atom)