(КАРТИЧКА ЗА ИЗПУСНАТОТО ВРЕМЕ)
"- Всички лодки носят имена на жени, - казваш ми, докато се разхождаме из малкия южен кей.
- Е, не, не всички, - ракът в мен явно никога не спи. - Ето, "Тритон", "Афродита", Нептун"... Има доста лодки, кръстени на митични същества!
- Все същото де."
Ето, тогава трябваше да се влюбя в теб.
Полегатите лъчи на слънцето, залели в бакър лицето ти и пристана, тихия отлив, докосването неравно на ръцете ни - почукване борд о борд... В този миг трябваше да се влюбя в теб.
Но аз мислех за друг, някъде там,
мислех за това
как точно приляга главата ми към извивката на шията му,
как пачият крак по очите ми се вае досущ като неговия,
как той не ми дава думи, само поводи да съм рак и да се инатя да го обичам...
Изпуснах мига, в който трябваше да се влюбя в теб, замислена за митични същества.
А после вече бе тъмно синьо.
на брега, юли 2018