Тази песничка се присетих, обикаляйки неотдавна из Полша.
Хубава е. И голяма. И подредена, и не. И уредена, и не. И трезво вгледана напред, и не... дотам трезво.
Особена е. Тук се срещат Русия и Германия. Не съм сигурна като на алея в Лаженки ли се срещат, или като на тепиха, но срещата се забелязва с просто око и отдалече. Особено извън Варшава, където редом до прекрасни сгради от 15 в. от Пруска Полша, може да видите Наркооп (добре де, адеквата му) от края на 60-те и нач. на 70-те г. от Съветска Полша. Широките булеварди, направени такива именно от комунистическото управление след войната, пресичат от начало до край по-големите градове, но кривнеш ли встрани от тях, лъхва те на прибалтийско княжество или на немско селце - еднакво силно и еднакво възхитително.
На четвъртата по скъпост улица в Полша, "Пьотрковска" в Лудж/Лодз скъпо е най-вече времето - никога не можеш да си купиш достатъчно, за да разгледаш всеки детайл на чешма или да разлистиш томче на Тувим.
Няколкото снимки са от Лудж, какъвто едва ли ще го видите.
А на пианото на четири ръце сме аз и Рубинщайн, роден и раснал на въпросната "Пьотрковска". Е, тогава вече пасваше да запея "Вземи ме, лодкарю, в свойта ладия лека... " (Името на Лодз идва от "лодка".)
Лодз е мястото на полското кино. В двореца на Оскар Кон е Школата по кинематография, където са учили всичките велики - и Вайда, и Кешловски, и Полански...
Има и звездна алея, изобщо - киното е навсякъде, най-вече около хотела ни.
Чешмичките из града са великолепни.
Не по-малко известни от киното са и други неща.
И те открай време.
Това е Тувим, стиснал "Цветята на Полша".
Много го харесвам, понеже е преводач и европеец.
Това е вид рикша, разбира се, обичаен вид такси за Лодз. Човекът потрива ръце не от доволство, че ще се напечели, а от хлад. Есента в Полша май идва почти след пролетта.
Балкончетата, междубалконните пространства и уличните лампи
също имат с какво да се похвалят.
Неизбежното. На №69 на централна улица - български ресторант.
В менюто, цитирам: "Shоpska salata, pile po lovdzhijski..."
Жената предлага паста. Трудно е да приемеш.
Ампири, сецесиони и всякакви класичности са повсеместни.
Не се сдържах. По "Графа" в София,
но мноооого отдавна, имаше същите.
Вероятно у нас търсенето им е секнало.
Ядат много свинско и всякаквите му производни.
Това е някаква мас с пръжки. За "добре дошли". Предпочитам им цвеклото. А, и правят страхотна тиквена крем-супа. Наричат тиквата "диня".
От времето, когато Лодз е индустриален център.
Сега част от комплекса е жилищен.
Пак. Много на душманите.
Освен вкусът към добрата музика, с Рубинщайн, казват, ни свързва и родство в носа.
снимки, л.арх.
октомври-ноември, 2017, Лодз, Полша/София
