Спомен
Безкрило полита и бавно помита с ръка обезперена мисъл премерена. Задира бразди и бликват мъзги на вчерашни мириси и давещи ириси. Залутано кривва и с трясък съсирва по пътя си ярък последния залък на вехта надежда, че има нататък. И с писък кратък се сгромолясва оттатък арката нетриумфалната от помисли днешни.
След него и взрив.
No comments:
Post a Comment