Перото трябва да се упражнява. Колкото повече упражнения с него се правят, толкова по-еластично, гъвкаво, грациозно и плавно плъзгащо се, вместо да речем поскърцващо, става то. Всяко от косъмчетата му, като че наелектризирано, улавя все повече нюанси и ги разлиства в изящна картина от правилно наредени и синхронизирани песъчинки, леещи се при всяко следващо перо-движение.
Упражняването на перото трябва да става, когато перописецът е в съответно на целта състояние. Трябва да е спокоен, но не отпуснат, да има достатъчно енергия да работи - няколко серии с поне по няколко повторения всяка, за да е успешна една такава тренировка, да е ведър и да иска да напрегне тетивите си за максимален ефект.
Разписването на перото е добре да започва с изобразяването на детайл от последно попадали в умо-зрението на пишещия, да е нещо видливо, отчетливо и към което да може да се върне за сверка. Да е бистро. За да е ясна картината. Така перото тръгва от точица или мазка, която е достатъчно завършена, и наслагва движения и багри от мисълта, без да задира в грапавини от ненадейни появили се бабунки, а като меко ги подчини на преобладаващия колорит.
Така с всяко следващо повторение и с напредването в броя на сериите при тази тренировка, перото загрява, като по този начин вае движения във все по-отчетливо и чисто оформени, с надиплен смисъл и светлосенки, извивки.
Добре е да се помни, че в хода на упражнението трябва да се спазва единна ритмика, която да тръгва от по-бавно темпо, евентуално да ускори, но пак да върне в начално темпо, като при това не се разбива размерът. Добре е също да не се губи от поглед изначалният елемент, от който е започнало упражняването, за да се финализира тренировката в него, но с вече обогатено през времетраенето й умение за описване.
Rеpete!
No comments:
Post a Comment