Едно неочакване никога не е свито и сгушено, никога не е на кълбо, настофърчено, наежено, настръхнало, ръбато. Неочакването винаги е разстлало се, гладко и равно, сито и ширнато като тепсия.
В едно неочакване няма как да се удавиш. Неочакването е спокойно, леко хладно на пипане.
Неочакването не може да те застраши с искане или изискване,
не може да те препъне, не може да те връхлети, разплаче, сащиса, разсмее.
В неочакването не можеш да утолиш жажди.
То не вика подире ти, нито срещу ти. Неочакването е възпитано.
Неочакването не се влияе от климата – не умира от студ и в най-полюсното самотуване,
не го парва и най-горещият копнеж.
Неочакването е уравновесено, балансирано, хармонично. Цялостно и самодостатъчно, ненакърнено и ненакърнимо. Неочакването няма пробойни, пролуки, просвети.
Неочакването няма послевкус.
Неочакването е съвършеното нищо.
No comments:
Post a Comment