ЕДИН ДЕН В БРЮЖ

На пътя от Брюксел за Брюж, който е най-живописно да се измине с влак, виждам бели крави. Опулвам им се като на бели лястовици у дома и с поне толкова смисли ги натегвам. Пък изобщо не се сещам, че си е в реда на нещата в тази страна на шоколада, и белия.

Пристигаме в Брюж към 11 ч. и тутакси хлътваме в неговото си време – то е нещо встрани и отвъд оразмерителните системи. Така, на междата, усещам, че не мирише на нищо, няма никакво ухание, с което да се запозная, както ми е обичаят на ново място.

Та, в 11,30 ч. Брюж няма аромат, но има цвят, много цвят: отгоре засвожда брик (препечена тухла), нещо като под образуват жълто, червено и зелено (кленовите листа не са се разбрали, но разногласията им са съвсем хармонични), а по средата се вие кафяво и сивкаво – реката, поставила се като палитра за отраженията на всичко наоколо, дори и нашите, пришълските.

Към 13 ч. светско време отнякъде силно замирисва на шоколад (от кафяви крави), много гъст и блестящ аромат, виещ се на струйки, течен.

В 14 ч. в носа прониква и си прокарва цял тържествен булевард безупречно благият дъх на масло и канела. Не, не на бисквити, те са ронливи. А този аромат е мек, кадифен, окръглен и диплещ се. Всъщност може би е на най-прясната, топла и вкусна бисквита, която я има само в ума на майстора сладкар, който някъде зад ъгъла твори вкусотиите си.

Докато все повече се втактуваме в ритъма на градчето, не спираме да си сверяваме усета с часовника и към 15 ч. пригладняваме. Сега Брюж е с аромат на вряло и кипяло минестроне, а на цвят – като бухналата усмивка на италианеца, собственик на кръчмето.

Сигурно вече беше към 16,30, когато слънцето вън омеси всичко и метна аромата му при лодките в каналите. За краткото слънцестоене тук (има-няма три часа) успяхме да озарим градчето с хилядите си щастливи усмивки и към 17 ч. привечерта лъха единствено на щастието ни.

Увиваме го във пушек от зимните комини и го магьосваме вещо в чаша испанско вино (така де, Брюж е един Brujas на езика на фламенкото).

П.С. Тук паяците имат за какво да завидят на дантелите!

(Из „BBB (Beni-Brujas-BruXXXL)”, ноември 2010)