Седя си
оттатък рутинното,
всекибитното
пустинното,
оттатък болежките
и бодежките,
даже оттатък прибежките
до къси мисли
и ситно изписани листи.
Седя си оттатък
и стига ми
полунакълбеното,
поразбридано,
недоусукано,
понатаралежено от чакане
усмивче,
дето ми се върна,
като прекрачих
оттатък.
No comments:
Post a Comment