ПЛАМЪЧЕ

...А представяш ли си какво е
да ме няма?

То е
като да е неделя, ти - по пижама,
онази меката, дето се дипли така,
сякаш стогънна е от места,
из които се смушвам...
А да ме няма е
да виси на теб като истукана.

Нали си представяш да ме няма
какво е?

То е
като да играеш през улицата на дама
и да скачаш почти като в полет,
пощръкляла от пролет,
а да те спъне гласът на мама,
привикал те неоправдано рано;
и да жулнеш коляно,
изгубвайки реда си на дама...

Нали разбираш
да ме няма какво е?

То е
като да е топло, но без сгушеното,
на босо под дъжда, но без танцуването...

Откъде знам ли?
Нали те гледам как танцуваш!