ОТГОВОР НА НЕЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС

Той е красив, изваян.
Той е снажен, като излязъл изпод длетото на древен майстор – с тяло едро и без заиграване в детайла.
Той е стар. Патината на годините оцветява косите и нюансира страните му. Сивее.
Но е силен. Мнозина са разбивали нечистоплътен устрем в якия му като гранит юмрук.
Той е благороден. Великодушно ме оставя да градя пясъчни замъци от мечтите си за нас.
Той е сдържан. Кара ме да го доизмислям.
Той е мълчалив. Надявам се да остане такъв.
Той е мечтател, вечно зареял взор нагоре в синьото.
Но е стабилен. Каквито и вихри да го брулят, той е непоклатимо на мястото си, там, където трябва да бъде. И не залита в болезнени отклонения.
Той винаги е там, на една ръка разстояние. Най-много на две.
Твърдостта му е не само на пръв поглед. Той е корав мъж.
Той ми дава сигурност. На него мога да разчитам, на него винаги мога да се опра.
Хладен денем, нощем той отдава безрезервно скътаната топлина.
Той е всеотдаен.
Той ме чака, никога не закъснява, никога не се измъква.
Такъв е той, моят мъж мечта.

 

 

(Снимки: личен архив.)