най-истинският кеф на преводача е да среща текст, който да не ще да преведе. да не го напъва отвътре, ама хич. да му се ще само да се даде на тоя текст, без да го чопли; да не иска да препредаде, да не го човърка оная краста "да го преживеят и другите"; да си го гълта сам за себе си, с каквото преглъща готините случвания; да поглъща тоя текст сам, егоистично, до троха...
обичам да съм преводач, превел се под непреводимостта на текста.
No comments:
Post a Comment