Казват, че мъжът се ориентира и без карта (а жената - и с карта не се). Откакто изчезна ти, колкото и да обикалям, не се намирам. Може би съм останал без мащаб.
Места и посоки са ми отнети понятия: Мечтаех места, на които си представях как сме заедно. На много от тях пристигах без теб. Тъгувах по местата, на които ходехме заедно. И повече не стъпих след теб.
Сега си плащам сметката в последното, където бяхме. Допивам чая (с четвъртинка лимон). А ти дори отпред не мина. За какво им е този прозорец витрина, като не се оглеждаш в миналото?
Обезлюден съм.
Опустял съм като терен за градеж с недоразбрали се и заминали съсобственици.
А можеше някой да използва скелето, останало от мен, и да ме застрои.
(на снимката - ориентираща се птица, личен архив)
No comments:
Post a Comment