Вчера се сетих, почти без повод и съвсем шаблонно, че ако внезапно и завинаги изчезна, няма да съм ти казала някои важни неща. Или ако изчезнеш. Не че ако ги кажа, ще спра разните изчезвания. Но пък като чуе тези неща, човек може много да се помъчи да не изчезне. Дори напротив - да забърза да се появи!
Искам да знаеш, че:
- Винаги, когато те помисля, е с много усмивка и силно парване в слънчевия сплит. Затова като те мисля, често се разплаквам и усмихвам едновременно.
- Когато съм много уплашена и безпомощна, искам да избягам при теб и да ти връча всичкото си объркване в замяна на единствена прегръдка.
- Често ни гледам като на филм: екранът е разделен на две и всяка половина прожектира какво прави другият. Живеем паралелно. А много искам да ти разказвам какво правя, докато се стремя към теб. И искам да знам какво правиш, докато не ме помниш.
- По няколко пъти в годината има дни, когато часове наред не се сещам за теб.
- Да съм с теб е като да се прибера у дома. Когато те няма, гостувам на себе си.
- Напоследък нощем, преди да заспя, си поръчвам да те сънувам. И почти винаги успявам. Напоследък обичам да спя.
П. С. Ако не успея да ти ги кажа тези неща, прочети ги като утрешен вестник. Апокалиптично. Едва ли случайно гърците са събрали "край" и "откровение" в една дума.
10 септ. 2012
No comments:
Post a Comment