РАДОСТ, НЕРАДОСТ, РАДОСТ, НЕРАДОСТ...

Онзи момент, в който...

- околните се вслушват в думите ви, не защото са пленителни, а защото "може пък да научат нещо";

- се вглеждате повече в насекомо, опрашващо полско цвете, отколкото се вторачвате в акта на опрашване;

- денят ви е все по-оскъден събитийно, но пък въображението ви надминава и най-оргийните нощи (а сутрин, точно както е по клишето, изглеждате като след такива);

- оранжевото от чорапките на детето ви мине в косите ви, а черното от косите ви слезе в чорапите му;

- вече наистина - ама наистина! - се държите естествено, щото всичко друго е уморително;

- проумявате отколешната концепция Ерос-Танатос; и не, не се редуват;

- събирате камъчета, не мидички. не стига това, ами и ги редите на пирамиди;

- OMG! плавно се свива до "Оммммм"...

...това е начеването на старостта. Извървяни думи, толкова.

 

(сн. личен архив)

3.11.13, С.