Живял едно време един човек в гората край града.
(Снимка на човека няма, щото времето вече е друго.)
Попушвал по малко, средна хубост тютюн.
Готвел си в съдинката, на огнище.
Често се отпускал в рефлексии, не му била чужда и авторефлексивността.
(предполага се, че от горски живот не му оставало време да се подстригва редовно)
Живеел в относителна хармония със света, но един ден...
Човекът не издържал, рухнал.
И хванал града.
С., 12.11.14
(Снимки от мястото на събитието.)
:) Така му се пада, много близо да града живял!
ReplyDeleteАма и да е отишъл в горите Тилилейски, едва ли би било много по-различно.
направо до трамвайната линия до нас почти, Георги:)))
ReplyDelete