ЛЪВ АКЧУЪЛИ

Неизбежно е: от дни ми аленее пред очите - балончета, мечоци, сърца и бонбониери - няма как да не ми кипне кръвта. И климатът допринася с каквото може. Дори Чолаков допринася, с малко, но от сърце.

Любов, това е положението. Пени се не пени, ще я разпенваме. С пяна на уста, до прегракване и до последния караНфил по ъгли и пазари. Голямо проклятие за мъжете, но поне сексът им е гарантиран, не като на осми март, да речем, където само колективът е гарантиран, гарниран с балкантуристка лютеница и певачки.

Любов, така стоят нещата. Удобно съчетана с пълнолуние. Всяка поетичност е оправдана, преглъщана, предизвестена. Ако кренолинен сонет отсъства, по някое хайку ще се намери - няма българин, който да не е усъвършенствал японския жанр. То, китайска стена в Плевен направихме, та едно японско тристишие ли няма да иззидаме!

Любов, няма мърдане. Разни уклони към битови и с претенция за отколешност народни празници биват посечени от корен, загрибани и натирвани в хладни механи, където цивилизован крак не стъпва. Цивилизовани сме - куриери ни носят цветята, кетъринг ни налива в чашите, спидидейтинг урежда изостаналите, изоставените.

Любов, днес, тук, сега, задължително. Няма не искам. Участваш, ако ще в миманса. Участваш, ако трябва с епизодичната роля на мимолетна любовница на спомена. Участваш, ако ще като дубльор на звездата само в опасните каскади на партньорството с любовта - когато е сополива, болнава, ранена, недоносена, абортирана, стъпкана, кървяща, осакатена, посиняла от студ, в треска от недоимък, с бримка на чорапа, със сплъстена коса, когато е небръсната, махмурлия, повръщаща, набръчкана и миришеща на старо, любовта "на другия ден"... Участваш. В 25-ия кадър ако ще, но си във филма. Love actually.

И даже хич нямаше да се сетя да пиша, въпреки червенината наоколо, ако не беше циганката на ъгъла, онази с трите кокичета, откраднати от дворчето до нас, вързала ги с ластиче и продаваща ги за левче, която ме огледа от глава до пети, докато мъкнех торбата с празничните бонбони, опакованите подаръчета и всемогъщото вино, и която рече: "Не я търсиш ти Любовта, не я... Нагърбила си се с нея и я носиш в пазвата."


Най-голямото удобство на тазгодишния 14-и е, че е в петък. И да се освиним от наздравици за любов, от писаници за любов, от мераци за любов, до понеделник ще сме влезли във форма.

А любовта... Нея ще си я носим в пазвата.



петък, 14-и
(снимката е от интернет)