Ами, не, благодаря, едва ли ще гласувам.
Но ако бих, трябва да е мотивирано:
Бих отишла да гласувам...
...защото едни избори са чудесен повод да поизчеткам от прахта едно от правата си, които дори мъж балканец и син пубертет не могат да ми отнемат. Бих гласувала, за да упражня правото си на глас. Казват, че упражнения му е майката, за да се постигне убедително добър вид. Правото едва ли прави изключение, то също трябва да поддържа форма, да се упражнява, за да не залинява и атрофира. Демек, бих отишла да гласувам заради спорта, излиза.
...защото ме стряскат, че на тези избори ножът е опрял о кокал - въпрос е на живот или Евразийски съюз. Пък аз държа да декларирам къде не ща да ме пращат пак. За информиран избор прибягвам до четива, а те изобилстват. Особено убедителни са играещите по русофилската ми струнка текстове, цитирам "Лично ние не сме русофоб, но можем да станем и със сигурност ще станем, ако националните предатели ни принудят да избираме между Европейския и Евразийския съюз." Увещанията са, че ако ида да гласувам, ще успея да наклоня везната в една от двете страни. За мен е новина, че такава везна има, още повече - че е равнораменна. Демек, бих отишла да гласувам, щото нещата са сведени до отиграното: ние/те, добро/лошо, "Левски"/ЦСКА, БСП/СДС... и да паднем, и да бием... Така излиза.
...за да се размотая с повод из стария квартал, свидно място, където бях по-млада, по-усмихната, по-изпълнена с надежди. Бих отишла, за да вляза пак в онова училище, в което детето ми прощъпулваше в абеве-то си, наоколо щъкаха съседи, с които се поздравявахме по име, а родителите ни с радост поддържаха общите части между къщите в едно от многото карета с къщи, които вече ги няма... Демек, бих отишла да гласувам заради носталгия по надеждата, излиза.
Отварям скоба за лирическо отклонение. Пътувайки малко из ЕС през април-май, нагледах се на плакати, призоваващи ни да гласуваме за едикогоси. Почувствах се равноправна и неделима част от нещо голямо, спокойно и хубаво. Това, разбира се, се дължеше на хубавите места, през които минавах, и на доволните от живота си в тях хора, а не на плакатите за изборите, нито щото наистина бях част от това, не, разбира се. Въпреки известната приповдигнатост, да не кажа гордост, от това, че и аз, и хората, край които минавам в няколко страни, ще гласуваме сходно и сродно. Стига лиризъм.
Впрочем, в общоевропейския процес на размисъл се намесиха с апломб и акцент господа като Юнкер, Шулц... Екзотични имена, атракция за паневропееца. Не обещаха нищо същностно ново, нито спасително, но подкрепиха онова усещане за избор от типа "и да паднем, и да бием".
Аз не съм ни социолог, ни политолог, никакъв -лог не съм.
Те, повечето -лози, са полози... Аз съм една средно интелигентна средно представителна средностатистическа домакиня на средна възраст и като тегля чертата, излиза, че ако гласувам, то би било:
- за спорта
- за да се поровя с носталгия из загубени надежди
- за да се залъжа, че имам избор.
А де се е чуло и видяло домакиня като гореописаната да спортува или да има време и ищах за носталгии и залъгвания?!
...И е странно що никой не пита за трите причини да не гласувам. Може би се смята, че да не гласуваш е нещо, за което не е нужна мотивация? Пък на мен ми се струва, че да се откажеш от правото си, да се окажеш без избор и да заровиш надеждите, си е една доста непренебрежима мотивация.
Да, едва ли ще гласувам на тези избори.
Щото вече дъвкахме мотивацията от стария виц: "...Абе гласувам, но с отвращение." На предишните избори.
Щото дори наказателният ми вот не достига никого. На повечето избори.
И щото отдавна "да бъде хлябът бял" в тази част на Европа е достатъчно. За повечето хора около мен е и повече от достатъчно, но е съвсем недостижимо. Чрез никакви избори.
Своеобразно мерило за европеизацията ни се оказа една реклама отпреди години: "С какво пере Европа?". Тогава и по нашите магазини "пуснаха" същите прахове. Само че не ни казаха за европейското предпране. А трябваше. Щото ние още сме на предпрането - седим накиснати и чакаме. Следващите избори.
С., 20-5-14
(на снимката: традиционният резултат на вкисване чрез традиционна бактерия;
цитатът в заглавието е от стихотворение на Ст. Цанев)
No comments:
Post a Comment