РАВНИТЕ ПОЛОВИНИ

Винаги има една такава септемврийска вечер,

когато си някъде, но ти е все едно къде,
с някого, когото едва познаваш,
но те е убедил да тръгнеш,
стиснала колене между ръцете,
в тях - чаша,
небето, рейнало се над теб, ще се пръсне от звезди,
не чуваш нищо отвън,
дори попремръзналия мохикан щурец,
само някаква своя мелодия,
която те връща там, откъдето си избягала,
при онзи, който не те е убедил да останеш,
там, където, разтворила ръце,
би прегърнала небето без звезди,
паважа без прегракнали щурци,
онзи, който не ти е казал да си тръгнеш,
в една такава вечно септемврийска вечер,

миг преди есенното равноденствие.



Л., 19-9-14