С.С.

(събота сутрин)

Събуждам се. Дотук добре. Протягам се, не напипвам нищо. Още по-добре.

Сама. Супер.

Дръпвам книга от масичката до леглото, оказват се разкази. Доволствам. Отдавна не мога да чета дебели книги с дълги сюжети и много думи. Напосоки разлиствам, "Бодро начало" е разказът, Етгар Керет, не помня кога съм я купила. Разказва човекът, не е зле, умее ги историите. Умее да ги види. но не съм сигурна дали и да имаше някой наоколо, бих го препоръчала - вкусът ми за книги е като този за вино и кафе, да е силно, но не съвсем, да е ароматно, да носи повече летливи наслади, отколкото да вкарва в трайни състояния и замисленост и да ми харесва до края...

Отдавна не бях чела преди ставане, обикновено е преди лягане. Има нещо обърнато в тази сутрин. Добре поне, че съм сама.

...Присещам се, че едно време исках да мога да разказвам истории, после видях, че много пишещи не могат. Човек трябва да подбира и какво иска, и от кого го иска.

Странна събота се очертава. Разленивена от сутринта. Добре че съм сама, все ще я вкарам някак в ритъм...

Отнякъде се донася миризма на хубаво кафе. Я, каква промяна у съседите - обикновено се размърдват много по-късно и замирисват на пържени филии. Вече почти съм им завидяла до степен да се надигна, да дръпна завесите и да се затътря до кафеварката, когато миризмата се усилва до нетърпимост, вратата се отваря и влиза изненадата.

Гушвам в ръце топлата порцеланова топка със смаяна благодарност. От кой ли кашон е изровил тези чаши? И кафето, мислех, че е свършило...

Но на него само подавам книгата. "Не е зле, зачети я, като имаш време." "Вчера попаднах на нея в книжарницата, хареса ми, но не бях сигурен дали да ти я препоръчам."

И дръпва щорите.

29-11-14., С.