Тези дни навърволени
декемврийски, подзимни,
предколедни,
твърде кратки, твърде сладки,
ароматни, захаросани,
джинджифилени,
изтипосани
като гирлянди за украса -
за нас са,
да ги джурнем във чаша,
да ги пръснем на маса,
под юрган миг да свием,
с чай надеждата да допием
до дъно,
да им се галим сънно,
реда им да сричаме -
да се учим пак на обичане,
че то за кога не остана,
че то повече няма,
двете ми длани в шепи да свиеш,
снежни, копнежни...
и ето я, литва -
най-кратка, най-сладка, най-чиста молитва.
С., 17-12-14
No comments:
Post a Comment