Сменях праговете от време на време,
да не ги изтърка.
То ми носеше цветя и наръчи лалета.
Защо толкова много - питах аз,
колкото да кажа нещо,
когато не развявах неблагодарността си.
Лалетата не са като другите цветя,
лалетата си ти - никога не са много, казваше
момчето, което посивя вън от прага ми,
а аз не забелязах
кога и лалетата го последваха.
30-12-14, С.
No comments:
Post a Comment