Мен насилието ме прави безсилна. Безсилна да чувствам, да мисля, безсилна дори да говоря (обикновено на доста високо ниво владея това да приказвам, без да мисля). Насилието обаче ме прави немощна, неспособна на реакция. То това му е работата на насилието, май, да те обезсили.
Ами не съм Шарли, не. И всички не сме, колкото и да не обичам обобщенията. Не сме Шарли, не, по нашите краища си имаме Чарли. Чарли е едно доста обичайно име за куче. Кучето е най-добрият приятел на човека. "Чарли, дръж! Чарли, седни! Чарли, млък!" Чарли е верен на традицията. Че куче, което лае, не хапе. Чарли е верен приятел. На стопанина си. Чарли лае силно и много. Лае по всичко живо, най-лай му задават профучаващи край него колела и коли. Това е атавизъм, разбира се, днес кервани няма.
Да, не сме Шарли, макар че онази вечер БНТ аха да стане. Пусна (както едно време по НГ "пускаха" банани, ех, славни времена бяха!) документален филм за съдебния процес срещу изданието "Шарли ебдо" от 2008 г. Излъчен бе в петък вечер от 22 ч., точно след "Панорама", което според приятелите ми медиаведи си е праймтайм. Филмът е "Тежко е да си любимец на глупаци" и е стотина минути чисто върховно удоволствие. Чудесен филм. Чудесен! Гледайте го, непременно. Гледайте го, колеги журналисти, слушайте го, колеги преводачи, господа юристи, на всяка цена го вижте! Щото като гледаш тоя филм, усещаш какво е да си с крила. Вярно, за кратко, за стотина минути, ама кой ти ги дава! А, да, БНТ, благодаря. (И тя не е Шарли, но понякога и Чарли спира да бъде, и в такива моменти дори далечна волтерова Франция ти се струва мааааалко по-близка.)
Да, аз съм Чарли. Като ме бият, подвивам опашка, като ми подхвърлят кокал, припиквам нечий крачол от радост, като се разлаят съседските кучета, меря и аз вой (бой мери Шарли, разбира се).
Обаче на моменти, оскъдно кратки и съвсем редки, след като съм прочистила добре гърло, а стопанинът спи, вече несмущавано, когато небето над главата ми се е прояснило, тогава и пред погледа ми се избистря и ми светва. И почти съзирам родовата си връзка с Шарли. Или видова беше? Не съм сигурна. Все пак аз съм само лингвист, разбирам от езикови връзки и знам, че демос и демокрация се родеят, ама знам и че се родеят демос и демотики. И когато някой заговори за неща по-висши от кокала, това е един друг език. Там прегласът е Ч/Ш и трудно го разбирам.
Но усещам, усещам с всяка клетка на тялото си, че всичко е до педигрето - и кокалът, и крилете.
11-1-15, С.
(линк към анонса за документалния филм по БНТ: http://bnt.bg/filmi-i-serialii/izbrano-za-sedmitsata/tezhko-e-da-si-lyubimets-na-glupatsi)
No comments:
Post a Comment