ПЕРСОНАЛНИ ПЕРСЕИДИ

Чета на таблета в тъмното вън.
Доближаваш отзад,
дъхът ти е зад врата ми.
Буквите оживяват.
Първо стават по-ярки,
като за двама.
После се размазват,
разтичат се
надолу.
"Четенето вярно било наслада",
казваш някъде отдалече,
отзад, отдолу,
докато звезди на рояци
се сипват
и тихо си падат
по нас.

14-8-15, С.