Имаш наследствена къща на кьоше в малък квартал в голям град. Партер, етаж и таванско. Семейството се разраства, лятото поработваш по хорските ниви или на гурбет, спестяваш, вдигаш втори етаж. Синовете порастват, отваряте на партера бакалийка. Потръгва. Цаните двама работници от село, дошли в града да търсят работа. Закрепват се и техните семейства. Идват и роднините им да живеят и работят в града.
Пълни се градът с хора. Процъфтява строителният бранш. Идват предприемачи с предложение, на което не можеш да устоиш. На мястото на къщата ти вдигат кооперация на пет етажа плюс два тавански, с по три апартамента на етаж, с няколко подземни гаража и магазин. Като собственик на парцела получаваш трите жилища с най-добро изложение и разпределение, магазина и три гаража. Два от гаражите отдаваш под наем на новонанеслите се, закупили жилища, но без гаражи. Магазина въртите със синовете и снахите. Внуците изкласяват, вземат категория С+Е и започват да ви снабдяват със стока и от съседни държави.
Бакалията вече е денонощен супермаркет, изнемогвате. Идва голяма търговска верига от централна Европа, прави оферта, която не можете да откажете, купува магазина ви и на новия хипермаркет слага логото си. С парите пращаш внуците в централна Европа да следват и да се уредят, а синовете и снахите си купуват на безценица порутени къщи в селото, откъдето са купилите си апартаменти в кооперацията, построена на мястото на къщата ви. Стягат къщите, в пристройките оставят едновремешни акценти и врътват селски туризъм с изпращаните им от децата в централна Европа жадуващи за корена туристи.
Пенсионираш се и живеете с жената в най-малкия от трите апартамента. На баба и дядо колко им трябва - 50 квадрата, асансьор и магазин наблизо. Другите два отдавате под наем. На чуждестранни студенти. Кварталът е елитен, сградата - ново строителство, на комуникативно място, а това оскъпява жилищата, не са по джоба на нашенеца.
Един ден слизаш в гаража, ползван вече само като мазе, понеже отдавна не шофираш, и попадаш на някаква кутия с недигитализирани снимки. Двама възрастни на прага на къщурка на някаква павирана уличка, до бордюра - дръвче. Има нещо смътно познато в лицата и мястото, не можеш да си спомниш откъде. Разравяш още снимки. Някакъв младеж пред същата къща, младоженци пак там, предишните стари и младежът плюс жена на прага на родилно, в ръцете - вързоп с бебе... Спомняш си. Нещо стяга гърдите ти и точно преди да посегнеш за мобилния, от теб се откъсва с въздишка душата ти.
* * *
На недигитализираната снимка, л. арх., обитавани от духове мазета.
21.9.15, С.
