Мнозина вече го гледаха укоризнено, а някои и съвсем открито недоволстваха. Я колко голям бил станал, а само игрите гледал, тичал навън до късно и още не можел да казва хубаво "р"! Последното хич не можеха да му простят. Голямо и сериозно момче, а да не се научи вече, роптаеха, кое време стана!
Една сутрин се събудиха, а Септември никакъв го няма. Тук Септември, там Септември... Къде ли не го търсиха, няма го.
Избягал беше. Не искаше да казва "р" и това си е.
Къде избяга ли? Ами къде, по морето.
На което казваше "моето".
(сн., л. арх., на босоногия беглец Септември обувките)
9-9-15, С.
This comment has been removed by a blog administrator.
ReplyDelete