ОПАКИ ПРИКАЗКИ

имало едно време едно зелено човече. зелено било, щото било зелено, ама и щото било човече. грешни книжки ли чело, не знам, но зазавиждало на незелените човеци. на един - че е син, на друг - че е оранжев, на трети - че е трети. завиждането му пораснало повече от него. то си останало човече дребно, но с пораснал апетит. започнало да яде човечето незелените наоколо си. надявало се тайно да се оцвети по-различно, поне на места. ядяло наред, безредно и безразборно. наедрявало все повече, все повече се надувало... не знам дали пораснало, защото спрях да му обръщам внимание, но наскоро някой спомена, че чул голямо пук.
и ей на, вярно се оказа.

С., 12-10-15