***
Има една главоблъсканица за кораба на Тезей. Чак "парадокс" са я кръстили. Накратко, корабът взел да остарява и да се скапва, но понеже бил важен (вж. и мита), заменяли сдалите багажа дъски и чаркове с нови, и така постепенно подменили всичко. Но тогава - на здрава глава болест - изникнал въпросът: Е ли сега това същият прочут кораб на Тезей, или не е? Ще ли е достоен за ежегодното поклонническо плаване до Делос, няма ли? Нататък ако отидела мисълта, още по-заплетено ставало: Ако пак съберат и отново сглобят подменените чаркове, ще получат ли кораба на Тезей, онзи първия?
Какво излиза? Подменяш старо повредено с ново подобно, за да поддържаш една идея* работеща? На ниво функция тази подмяна върши работа, но на ниво символика... трудна работа. Това - при корпуса на кораба.
При корпуса на аз-а (ти-то и пр.) на здравомислещ начеващ физиолог Х. му щуква, че след като има пълна смяна на всичките ни клетки през 7 г., аз-ът отдавна не е онзи аз. А не е нужно да си Ошо, за да се сетиш, че тази постоянна изменчивост е катартичен коз. "Аз не смогвам да се (о)позная, вие искате от мен да отговарям за себе си!" (Затова "Пу за мен!" е игра.)
С времето (въпреки всевъзможните подмени) корабът на Тезей спира да плава, парадоксът остава. Ако опаралелим с физиологията, функцията запада, символът зависва.
Та, като кажат, че времето лекува, имат предвид, че поправя. Подменя разбитото сърце с непомнещо такова, дъвчещите зъби с усмихващи се такива, неуслужливия мозък - с нехаещ... Майстори ни. Бавно и постепенно ни поправя. Днес оправи това, утре - онова... Докато накрая съвсем ни оправи.
***
Островите са мястото, където ни е мястото. Правени сме за островитяни, сигурно е! Бил той вътрешен, или картографиран, на острова някак всичко е изключение от правилата, можеш да си позволиш всичко.
На елина от островите му е позволено да си упражнява английския върху нас, например. Отиваш му в кръчмата, която му е в къщата, ядеш му рибата, която е сготвила жена му, пиеш му виното (от лозето му на съседния остров), накрая му плащаш византийската сметка, оставяйки континентален бакшиш, а той ти вика: "Тенкю вери мац!" "...Пис-пис-пис," отговарям аз, упражнявайки пък котешкия си.
***
Преди много години, като малка, бях чула от баби, че е добре да се гълтат костилките на маслините. Вярно, и те не бяха наясно точно за какво се прави, ама от бабите си знаели, че добре било, правеха го. Твърдяха, че и да не помогне, няма да навреди, защото костилките се разтваряли в стомаха.
Аз пък винаги си представях как покълва тази костилка в тумбака ми (вече знаех, че там бебетата покълват), пораства, пробива си път и от пъпа ми се показва и хуква нагоре дръвче. Много ми беше интересно да видя как някой филиз тръгва от пъпа ми, ама и много ме беше страх. Повече ме беше страх, отколкото ми беше любопитно. Затова дори когато се решех да глътна, избирах най-дребните костилки. Не знам не ги ли поливах достатъчно там вътре, но никога не покълнаха и аз си ходех с най-обикновен и скучен пъп, като всички останали, с немаслинените баби.
Сега, след много години, гледам как един грък пийва узо, мезвайки маслинки, и как прехвърля в уста костилката, дълго-дълго, изцеждайки всяка капка аромат и масло от нея, а маслиновата му кожа се отпуска все повече с всяка следваща глътка, и в очите му покълват гъвкави филизи, а клоните им пълзят към мен; и си мисля, че бабите са били прави - голяма сладост и голям ищах е добре да се преглъщат. Покълват невидимо.
***
* идея - от idea- през лат. от гр. idea "форма, вид, изглед на нещо; концепт"
на сн., л. арх., кораб на Тезей и кораб на Тезей прим
К-С., 11-1-16
No comments:
Post a Comment