ОРГАНЕЛНО ЗЕЛЕНО

ТОВА априлско зелено пълни очите, налита им,

разтваря ги и се излива в тях.

И ми се струва, че всички ставаме зеленооки и не съвсем земни.

Знам, че това е от клишетата за зелените човечета от Марс,

а аз говоря само за зелените човечета от април, и не е същото,

но много прилича.

ТОВА априлско зелено, полуабсентно, плъпва венозно,

избуява в пулса ти и не ти дава мира. 

Има нещо разбойническо в него. Не е само насилието над очите,

проглушава и ушите и на затворен прозорец чуваш птичите песни,

а тревите никнат оглушително.

ТОВА априлско зелено пробива кожата ти,

разтича се, докато го преглъщаш,

облепва гърлото и току се хванеш,

че извиваш и ти трели с пълен глас. 

ТОВА априлско зелено е като на млад грах,

който и под три дюшека боде ребрата

и не ти дава да мигнеш.

ТОВА априлско зелено всеядно превзема дробовете ти

и пуска ластари в сърцето.

Пропукват те неканени пърхания,

коренят и никнат надежди,

издигат те и разтварят крилата ти.

"Зачестява синдромът на икаризма!",

бие тревога статистиката през април.

"Трябва да се направи нещо!"

Да се обяви месец на затворените очи!

Който стиска най-силно, ще устиска поне до октомври.

Тогава броят пилците.

А птиците летят от зелено до зелено, иди че ги преброй.

(сн. л. арх., от къде ли не, но само от април)

С., 12-4-16