Дълги улици с редени плътно една до друга сгради. Кьораво дръвче няма. И само от време на време - piazza (т.е. "оазис", от болонски език), или, ако улицата е от по-малките, респективно, piazzela - и двете са доста приятни места за обитаване, където повечето неща са бавни, пълнокръвни и ароматни като гъсто италианско кафе. Извън парковете, по някое и друго зелнало се декоративно дръвче, цвете или храст може да зърнеш само по тези площадчета или по покривните градинки.
Леко странно ти е, като видиш джогингиращите под аркадите на сгради от 15-и - 16-и в. като под корони на многовековни дървета. Ето докъде води прекаленият академизъм! Болонският университет, най-старият в Европа, бил мечта и цел на стотици, после и хиляди, жадни за знания. Те заприиждали в града и кореняк болончаните се видели в чудо, та се наложило да използват и пространствата над улиците, където вдигнали етажи, крепени на колони.
Друг ефект от липсата на поне една липа отпред е синхроничното живеене с аромата от кучешка пикня. Излизаш с кучето си и то без излишно суетене препикава колоната - доста древна, често - направо римска. Но римските строители са имали странни разбирания за занаята и площадките отпред са идеално нивелирани, та няма никакво оттичане.
Понеже е охрено-червеникаво-ръждива като преобладаващ цвят, Болоня е като есенна гора - стара, пълна с тайни и много топла.
На снимките, л. арх, някои от героите, описани по-горе
Болоня, 2016
No comments:
Post a Comment