ЗИМНА СРЕЩА

Мъжът, когото бях съблякла
до любов,
стои сега насреща:
ръцете -
в ръкавици и в джобовете,
загърнат в шал, и с шапка,
яката - вдигната високо.
Погледът му бие над главата ми,
наказва
хоризонта на очакванията ни.

Навън от доста време е под нулата
и вятърът е непроменлив,
леден.

Скован на кокал, споменът
е опнат помежду ни.

Пестим дъха си,
да не би да го размекне.

Червен остава светофарът,
сигурно от студ.




Мъжът,
когото бях съблякла до любов,
облечен е добре,
и е добре
със здравето.

С., 28-12-16
(на сн., л. арх., смръзнат спомен за хоризонта на очакваното)