джулай vs. юли

Еха! Като гледам що кифла идва по по-дивите места на иначе подивялото ни откъм застрояване Южно Черноморие, се чудя кво по-напред да хейтвам:))) Явно е някаква мода станало да си заведеш геллака за ден-два при щипалките и медузите, да надупиш от колата на "милото" "Юрая Хийп" и "как се казваше оная другата група...", и да му отпуснеш края, събувайки лъскавите сандали и стъпвайки на пясъка, о, храброст!, боса - да става каквото ще. (Чантата с панделираното йоркширче обаче остава здраво стисната под мишница ("ми кво, муце, "Долче и Габана" ми е, от Лондон!")!

"Милото" в случая е от някогашните созополски хипари, виждала съм го на "Пъци", сигурно е чукнал 60-ака, живее в Швеция, беше от по-първите усетили се да направят от алъш-вериша читав бизнес там, заможен, домиляло му, дошъл, в София приклещил кифлето в бутика на авер и ей го на "Делфин", спомня си последния си Джулай пак там ("яко мента и уиски, брат!")...

Към Бургас - три синджира роби на носталгията и всякакви кризи на егото, пъплят в задръстване, причинено от някаква навременна пътна реконструкция. Точат се едва-едва и пъшкат.

Вали преобладаващо, но умерено и с тенденция да няма значение.

Морето си поема дълбоко дъх - ще изтърпи и тази любов.

И пак ще има юли.

30 юни, за малко - по-далеч от брега

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (6)

(КАРТИЧКА С ПОУКА ЗА ПОДАТЕЛЯ)

Днес бе денят, в който не свалих банския.

...Ненадейно посрещане на изгрева и дежурното документиране на залеза -  отстрелването му
в стотина кадъра,
в десетина реда,
в два срещнали се погледа,
в едно докосване,
в полуусмивка...

Днес бе денят без слушалки, екрани, флашки, очила за четене - слушах прибоя, четях в нечии очи.

Днес бе денят, в който не сложих парфюм. Миришех на плажно масло, на сол и на детинско неглиже.

Това прави морето - оголва истината от всякакви наноси, осолява я и я запазва за по-зимни дни.



на брега, юни 2018

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (5)

(КАРТИЧКА СЪС СБЪРКАЛ ПОЛУЧАТЕЛ)

Не сваляй тъмните очила, нито - дори последна - шапката.

Потъвай начесто в сенките. Не поглеждай към хоризонта.

Покрий се плътно с Нея навсякъде, като със слънцепредпазен крем.

Зад халбата стой, на сигурно.

Кожата е най-големият орган - уплътни пробойните!

И през най-замъгляваните спомени прониквам, никой облак на наложена забрава не е вечен.

Като УВ лъчи, невидима за очите, поразявам с фактор неизбежност.

на брега, юни 2018

ДИАГНОЗИ

Небето му - в едра шарка от безброя лястовици.
Едва диша от жълтия прах на липите, задъхва се астматично.
От премала, следобед се унася в дрямка, начесто прекъсвана от раздираща, гръмотевична кашлица, а после се облива в хладна пот, която бързо се изпарява.
От него лъха на напечена тиня, на удавена прах и на сподавяни желания...
Болен от лято е юни.
Неизлечимо.

на снимката - пулсът на юни
С., 9-6-18

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (2)

***

Колкото и да потъваш с очи в палитрата на морето, после все не можеш да нарисуваш в ума си цветовете му, светлините и сенките му, нюансите и нежното им до неусетност сливане при отлив, или разнобоя, контрастите на счепкването им при прилив. Прибягваш до синьото на небето за котва, до бялото на разбиващите се вълни като за нещо уж по-сигурно, по-трайно и непроменливо...

Не на цветове те учи морето, учи те на живот.


***

Странно защо казваме "посрещам изгрева", но когато е залез, "изпращаме деня". Намирам бързината, с която настъпва денят, краткостта и яростта на изгрева, за трудно поносими, дори обидни за сетивата. На свой ред залезът е онова, което вълнува дълбоко, но ненатрапчиво. Като предверие на дом. Знаеш, че хубавото предстои, и разполагаш с протяжни мигове, през които минаваш, за да извървиш пътя към него, потапяш се във вечерта бавно, като че отстъпваш пред ласката на топло дълбоко море, отдаваш й се мисъл по мисъл, дъх по дъх, клетка по клетка...

Залезът е начало на взаимност.

***

Една дъска и на нея книга, фотоапарат, молив, чаша вино и саксийка. Всеки ден трябва да имаш морско растение или морско животинче пред очите.

Иначе що за ден би било!

на брега, юни, 2018