Колкото и да потъваш с очи в палитрата на морето, после все не можеш да нарисуваш в ума си цветовете му, светлините и сенките му, нюансите и нежното им до неусетност сливане при отлив, или разнобоя, контрастите на счепкването им при прилив. Прибягваш до синьото на небето за котва, до бялото на разбиващите се вълни като за нещо уж по-сигурно, по-трайно и непроменливо...
Не на цветове те учи морето, учи те на живот.
***
Странно защо казваме "посрещам изгрева", но когато е залез, "изпращаме деня". Намирам бързината, с която настъпва денят, краткостта и яростта на изгрева, за трудно поносими, дори обидни за сетивата. На свой ред залезът е онова, което вълнува дълбоко, но ненатрапчиво. Като предверие на дом. Знаеш, че хубавото предстои, и разполагаш с протяжни мигове, през които минаваш, за да извървиш пътя към него, потапяш се във вечерта бавно, като че отстъпваш пред ласката на топло дълбоко море, отдаваш й се мисъл по мисъл, дъх по дъх, клетка по клетка...
***
Една дъска и на нея книга, фотоапарат, молив, чаша вино и саксийка. Всеки ден трябва да имаш морско растение или морско животинче пред очите.
на брега, юни, 2018
No comments:
Post a Comment