а желанието да се свлека в него
като в мекия търбух на торбест звяр - денонощно.
Оказа се непропусклив наобратно спомен.
С напредването на единия крак пред другия
ферментира и се избистри,
в някаква междина се оттече блатото
и остана ясната прозирност на стъклото,
през което те гледах.
Невитражно.
Понякога още се режа
на допирите ти стъклени.
