ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Имало едно време един италианец, живеел в Пиза.
Имало едно време една кула, и тя живеела в Пиза.
Италианецът от Пиза бил, естествено, шикарен, наконтен - борсалиното му борсалино, кърпичката - в джобчето на сакото, лъснатият чепик Класа!
Кулата била стройна, висока, забивала се уверено в небето, вдигнеш поглед, заслониш очи - върхът й се не вижда.
Един ден италианецът доближил до нея, понечил и той да погледне нагоре, да види докъде стига тази ми ти прочута кула. Извил врат, вдигнал глава, но не щеш ли - паднала му шапката.
Разбира се, един истински италиански джентълмен без шапка не може, а и започне ли нещо, довършва го, затова помолил учтиво младежа до него: "Дръж ми шапката за малко." Младежът обаче, наследник на древен сицилиански род, отглеждащ свои кози (на ит. коза ностра), бил сприхав и кибритлия. "Пука ми на шапката за твойта шапка", рекъл той и за доказателствен материал изпуцал с пистолета си.
От вдигналата се гюрултия кулата се смутила и решила да погледне какво става. Навела и тя глава към шапките долу и...
Оттогава кулата в Пиза е наклонена,
а италианците последно си свалят шапката (и чорапите).


20-8-15, С.