не слушал и по цял ден бесувал навън. Прибере се за малко да хапне, и пак хваща улиците. Обикаля квартала, че и в съседните се заседява. Трудно се излизало на глава с него, особено напролет - не го свъртало вкъщи, не можел да се спре на едно място и да кротне.
Една събота в началото на май, когато малкият Дъжд се прибрал, казал му:
- Следобед можеш да излезеш, но най-много за час. Всички са вдигнали ръце от теб! Имай мяра, не може по цял ден да си на улицата. Поиграй си час и - вкъщи! Закъснееш ли, не ми се прибирай изобщо. Заключвам и оставаш вън.
Разбира се, улисан в лудории, малкият Дъжд съвсем забравил кога да се спре. Усетил се, чак като захладняло и вече никак не му било до игри, но колкото и да тропал и мрънкал пред дома, строгият Дъжд не го пуснал. (Той наистина държал на мярката и дисциплината, "Всяко нещо - с времето си", обичал да повтаря.)
Тази нощ малкият Дъжд останал навън. Що рев било!... Останал вън и на следващия ден, и на следващия... Седмица се мотаел по улиците, щуреел и ядосвал хората с невъздържания си нрав.
Разбира се, намерил си и приятели. Като се съберели цяла тайфа, положението ставало неудържимо и хората с дни ходели вкиснати, а от врявата, и не само, градът заприличвал на един италиански град... Как му беше името?
Станело ли му много мъчно за дома, малкият Дъжд избухвал в сълзи, и тогава наоколо му наставал истински потоп. Но спомнел ли си за големия Дъжд и здравата му ръка, бързо решавал, че така си е по-добре. Тогава спирал да бесува и се успокоявал. Покатервал се на някое дърво, скривал се в листата му и оставал там с часове.
Успокоявали се и хората и грейвали в усмивки.
С., 7-5-12
(снимка, л.арх., грейване след Дъжд)
