Неделята. Късо кафе, докато сенките се издължават. По масите - нагласени възрастни с празен поглед и мисъл, търсещи о какво да се закачат. Нагрят площад в превалящо пладне. Бриз надежда от тичащите подир гълъби деца. Мътно чувство за безпаметство, безвремие, безкрай.
После камбанарията ни сепва и пръсва в калейдоскоп колички, бастуни, акордеон и монети. Внезапно забързани стъпки разсънват вековния камънак и кой - на литургия, кой - за икиндия - невидима нишка ни дръпва в някаква посока.
Неделята е тренировка за нищото в контролирана среда.
С., 5.3.23., сн. - личен архив
