(в 21 изречения и илюстрации)
Лятото е шапка на тояга.
***
Лятото е счупена везна -
обърква грамажите, нехае за мерки и теглилки,
накрая все ви дава повече.
***
Лятото е категорично - лято и точка.
***
Пъпната връв на живота е лятото -
дърпаш ли го към себе си, ще го задушиш.
***
Лятото е оплезила език еспадрила.
***
Лятото е оправна готвачка
с безразборен правопис,
пиперлива целувка,
6+ е лятото.
***
Лятото е туширани скрупули,
скука на пух и прах.
***
Лятото е нетактично като пясък -
завира се навсякъде и няма спасение.
Лятото е алфата и омега мастните киселини,
незаменима хранителна добавка.
***
Лятото е кладата на зимата.
***
Лятото е сухо, влажно, мокро,
всички агрегатни състояния е лятото.
***
Лятото е ти
на хоризонта ми,
любимо клише.
Лятото е босонога принцеса по бели гащи,
очевидното е лятото.
***
Лятото е луничките по лицето на бъдещо вино.
***
Лятото е сто цвята синьо,
Лятото е акостирал Ноев сандък,
най-нужното за поправката на света е лятото.
***

Лятото е меката извивка на склонила глава любов.
***

Лятото е ковчеже за тайни съкровища,
хамбар със спомени,
хазна за време.
***

Лятото е пулверизатор на морска сол
и сладки сълзи.
***
Лятото е истинското ни лице.
С.-С.-С., 22 май-22 септември, 2014
(заглавието е стих на Ив. Вълев, снимките - летен архив)