ХАОТИЧНО ПО КОСМИЧЕСКИ ПОВОД

Преди ден-два, на йога сме, инструкторката обяснява как ще работи залата през почивните дни. Американката е изненадана: "Почивни дни, какви почивни дни, пак ли?!..." Пита жената какъв празник е, казвам й за азбуката... "Аха, сирилиса", опитва се да каже тя и вече е почтителна.

Та, за сирилисата ми е думата.
От няколко години, наближи ли 24-и май, все ми е гадно. Сега разбрах що: щото свързвам празника на азбуката ни (те нека си й викат славянска писменост) с чезнещата просвета и култура и със смазваща неграмотност. Пък тя кирилицата няма нищо общо с неграмотността. Ми да. Можете да сте неграмотни на какъвто език си щете, и обикновено бива точно така. Не познавам никого, неграмотен на български, пък впечатляващо грамотен на други езици. И изобщо впечатляващ. Нищо, че те за кирилица казват: "Няма да пиша на български, щото ми е по-лесно на латиница.".

На 24-и май честваме азбуката си ("Нашето А, Бе, Ве, Райно, кой го написа?"), кирилицата, графичната система, онези изографисани букви, на които се опитват да са грамотни и просветени около 300 млн. души  по света. Ние сме домът на кирилицата. Добре е да си я своим и стопанисваме, но ако не е с грижата на добър сайбия, тя може  и да се изнесе.

Азбуката ни е красива и загадъчна, има история, носи магията на превръщането на нуждата в естетика. Кирилицата е примамлива, различна, тя е секси, дори есемесът на кирилица по е романтичен. Кирилицата е музика, дори от клавиатурата на компа пак звънка, тя е рисунък, можеш да я гледаш само; и без да я разбираш, пак радва.

Пред Народната библиотека (национални са отборите по футбол) има изписани букви от глаголицата, на асфалта, на площадчето. Калиграфски изваяни с бяла боя. Деца играеха на нещо като дама с тях, внимавайки да не стъпят по линиите им. Който стъпи, изгаря.
Ей това искам за празника: да се заиграваме с буквите, не да ги газим.


С., 23-5-16