КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (9)

Пирамидите - кадър в сепия на времето,
пирамидите - детството на гигант, играл си с кофичка край брега,
пирамидите - осиротял пясък, забравил морето си.

на брега, август 2018

ИГРИ (1)

Игра на бесеница:

Дума с шест букви,
чувствителна на
весели компании,
сплетени ръце
и премрежени погледи;
женски род,
единствено число.
...И там е цялата работа.

27-7-18, С.

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (7)

(КАРТИЧКА ЗА ИЗПУСНАТОТО ВРЕМЕ)

"- Всички лодки носят имена на жени, - казваш ми, докато се разхождаме из малкия южен кей.
- Е, не, не всички, - ракът в мен явно никога не спи. - Ето, "Тритон", "Афродита", Нептун"... Има доста лодки, кръстени на митични същества!
- Все същото де."

Ето, тогава трябваше  да се влюбя в теб.
Полегатите лъчи на слънцето, залели в бакър лицето ти и пристана, тихия отлив, докосването неравно на ръцете ни - почукване борд о борд... В този миг трябваше да се влюбя в теб.

Но аз мислех за друг, някъде там,
мислех за това
как точно приляга главата ми към извивката на шията му,
как пачият крак по очите ми се вае досущ като неговия,
как той не ми дава думи, само поводи да съм рак и да се инатя да го обичам...

Изпуснах мига, в който трябваше да се влюбя в теб, замислена за митични същества.
А после вече бе тъмно синьо.


на брега, юли 2018

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (3)

(КАРТИЧКА ЗА СТАРЕЦА И МОРЕТО)

Надвечер понякога става толкова тихо, че ги чувам как си говорят с Бог.
Как е минал денят, Той не пита, знае.
Колко го обича, то не пита, знае.

юни, на брега

джулай vs. юли

Еха! Като гледам що кифла идва по по-дивите места на иначе подивялото ни откъм застрояване Южно Черноморие, се чудя кво по-напред да хейтвам:))) Явно е някаква мода станало да си заведеш геллака за ден-два при щипалките и медузите, да надупиш от колата на "милото" "Юрая Хийп" и "как се казваше оная другата група...", и да му отпуснеш края, събувайки лъскавите сандали и стъпвайки на пясъка, о, храброст!, боса - да става каквото ще. (Чантата с панделираното йоркширче обаче остава здраво стисната под мишница ("ми кво, муце, "Долче и Габана" ми е, от Лондон!")!

"Милото" в случая е от някогашните созополски хипари, виждала съм го на "Пъци", сигурно е чукнал 60-ака, живее в Швеция, беше от по-първите усетили се да направят от алъш-вериша читав бизнес там, заможен, домиляло му, дошъл, в София приклещил кифлето в бутика на авер и ей го на "Делфин", спомня си последния си Джулай пак там ("яко мента и уиски, брат!")...

Към Бургас - три синджира роби на носталгията и всякакви кризи на егото, пъплят в задръстване, причинено от някаква навременна пътна реконструкция. Точат се едва-едва и пъшкат.

Вали преобладаващо, но умерено и с тенденция да няма значение.

Морето си поема дълбоко дъх - ще изтърпи и тази любов.

И пак ще има юли.

30 юни, за малко - по-далеч от брега

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (6)

(КАРТИЧКА С ПОУКА ЗА ПОДАТЕЛЯ)

Днес бе денят, в който не свалих банския.

...Ненадейно посрещане на изгрева и дежурното документиране на залеза -  отстрелването му
в стотина кадъра,
в десетина реда,
в два срещнали се погледа,
в едно докосване,
в полуусмивка...

Днес бе денят без слушалки, екрани, флашки, очила за четене - слушах прибоя, четях в нечии очи.

Днес бе денят, в който не сложих парфюм. Миришех на плажно масло, на сол и на детинско неглиже.

Това прави морето - оголва истината от всякакви наноси, осолява я и я запазва за по-зимни дни.



на брега, юни 2018

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (5)

(КАРТИЧКА СЪС СБЪРКАЛ ПОЛУЧАТЕЛ)

Не сваляй тъмните очила, нито - дори последна - шапката.

Потъвай начесто в сенките. Не поглеждай към хоризонта.

Покрий се плътно с Нея навсякъде, като със слънцепредпазен крем.

Зад халбата стой, на сигурно.

Кожата е най-големият орган - уплътни пробойните!

И през най-замъгляваните спомени прониквам, никой облак на наложена забрава не е вечен.

Като УВ лъчи, невидима за очите, поразявам с фактор неизбежност.

на брега, юни 2018

ДИАГНОЗИ

Небето му - в едра шарка от безброя лястовици.
Едва диша от жълтия прах на липите, задъхва се астматично.
От премала, следобед се унася в дрямка, начесто прекъсвана от раздираща, гръмотевична кашлица, а после се облива в хладна пот, която бързо се изпарява.
От него лъха на напечена тиня, на удавена прах и на сподавяни желания...
Болен от лято е юни.
Неизлечимо.

на снимката - пулсът на юни
С., 9-6-18

КАРТИЧКИ ОТ МОРЕТО (2)

***

Колкото и да потъваш с очи в палитрата на морето, после все не можеш да нарисуваш в ума си цветовете му, светлините и сенките му, нюансите и нежното им до неусетност сливане при отлив, или разнобоя, контрастите на счепкването им при прилив. Прибягваш до синьото на небето за котва, до бялото на разбиващите се вълни като за нещо уж по-сигурно, по-трайно и непроменливо...

Не на цветове те учи морето, учи те на живот.


***

Странно защо казваме "посрещам изгрева", но когато е залез, "изпращаме деня". Намирам бързината, с която настъпва денят, краткостта и яростта на изгрева, за трудно поносими, дори обидни за сетивата. На свой ред залезът е онова, което вълнува дълбоко, но ненатрапчиво. Като предверие на дом. Знаеш, че хубавото предстои, и разполагаш с протяжни мигове, през които минаваш, за да извървиш пътя към него, потапяш се във вечерта бавно, като че отстъпваш пред ласката на топло дълбоко море, отдаваш й се мисъл по мисъл, дъх по дъх, клетка по клетка...

Залезът е начало на взаимност.

***

Една дъска и на нея книга, фотоапарат, молив, чаша вино и саксийка. Всеки ден трябва да имаш морско растение или морско животинче пред очите.

Иначе що за ден би било!

на брега, юни, 2018

из "ПОПЪТНИ"

Пътят из една страна е белязан от мигове в цвят. Като пръснати от поумнели пръсти ситни камъчета вместо трохи. За да намираш следа, по която да се завръщаш.
Окото си ги събира по цвят, реди ги тон в тон като наниз.
Такива почти монохромни пътувания са ми от най-скъпите - зървам после този цвят някъде, и се отключва цяла галерия. Зареждат се картини спомени, а аз обикалям без бързане, оглеждам ги с око на ценител и кимам одобрително: "Бива!"

На снимките: една синя и синя, и синя Италия.

...И истинската е синя, и нарисуваната и тя.

Иначе, ако ме пита някой с какъв цвят свързвам Италия, едва ли ще наблегна на синьото.

То е изнамерено късно, в най-старите езици дори нямало дума за него. Казват, че антична Гърция също нямала, затова Омир бил описвал морето като "червено вино". По мое необременено с познания мнение, описвал го е така не от липса на дума, а щото морето е точно това - опиянение и любов. И все пак, въпреки безсловесието някога, днес вседържител на правата над синьото е точно Гърция.

В Италия е друго синьо, не повсеместно като гръцкото. То е изненадващо, неочаквано, летливо. Синьото в Италия те издебва иззад ъгъла, като онова хубаво, дето все го чакаш. И дори да не ти замае главата, те усмихва. Широко.

Синьото на Италия е фриволно неглиже, но и осъзнато пазен лукс.

 Скъпият ултрамарин неслучайно е наричан кралско синьо

и средновековните италиански майстори са го пазели за най-важните елементи в платната си. Майстори на други четки в по-нови времена също прибягват до него.

Синьото тук е стенопис, но и графит, гордост без предразсъдъци, неочаквана доза адреналин, откровено волеизявление, патина.

Често е просто синева. Рядко е само синева.

Историците твърят, че дължим синьото на Египет, където древните добили краската, смесвайки пясък с азурит ли, малахит ли... Но имало и мед. С така получения пигмент заоцветявали гробниците на фараоните.

Римляните обаче, попивачи на красивото в историята, оцветяват в синьо живото.

28-5-18, С.

НА ВЪЗЕЛ - ОФИЦИАЛНОТО НАЧАЛО

Вратовръзката - един от най-обичаните и носени аксесоари, израз на стил и индивидуалност, показател за социален статус, начин да изразиш нещо... Вратовръзката, която е толкова много неща, а за която знаем толкова малко!

"Добре завързаната вратовръзка е първата сериозна крачка в живота", казва Оскар Уайлд, прочуто конте, в пиесата си "Жена, която не си струва вниманието". Не можем да не се съгласим с него - всеки ден се лее доста пот и се чуват неблагонравни словоизлияния при опитите да се постигне идеалният "възел". Нерядко положението у дома сутрин също е "Ела, завържи ме!" (а всяка аналогия с филма е само далечно пожелание...)

В моменти на отчаяние всеки мъж се е питал защо изобщо се носи вратовръзка и как, по дяволите, на някого му е хрумнало да го прави ("Само да ми падне този...") Да е дреха, да те пази от лошото време, разбираемо, а то какво - аксесоар!

Ние се поразровихме в историята и научихме някои доста интересни факти за този стилен аксесоар.

Смята се, че се е появил през 17. век по време на Трийсетгодишната война във Франция. Крал Луи XIII бил наел хърватски доброволци, част от чиято униформа било парче плат, завързано на врата. Тази платнена лента, естествено, имала своето предназначение - да пристяга куртките им в горната част, около врата. Кралят обаче обърнал внимание именно на красотата на фльонгата. Тя толкова му допаднала, че той я въвел като задължителна на държавническите срещи на министрите си, а в чест на хърватските служещи, от които я замоделчил, той нарекъл тази част от облеклото "La Cravata", т.е. хърватска.

И до днес в Хърватия и другите ни западни славянски съседки думата за вратовръзка е "кравата" (ударението е на второто "а"). Турците също й казват "крават", испанците - "корбата"... Етимолози нетрадиционалисти отиват по-далече и теоретизират, че известните любовчии гърците са създали своето "кревати" (преводът излишен), за да изразят недвусмислено пряката зависимост между елегантността на мъжа и бързината за достигане на целите му. Това, разбира се, е неподплатено с исторически факти.

Първоначалното значение на "парче плат" се е запазило в немското наименование на вратовръзката "халстух" (Halstuch), руснаците пък, заимствайки думата именно от немския, я наричат "галстук"...

Ето как хърватите влизат в историята на модата, а ние правим прощъпулник в историята на вратовръзката - аксесоара, който ви предлагаме с огромно удоволствие и с артистичната ни намеса.

София, 8 май 2018 г.

Текстът е от блога на www.avangART,.bg
Препечатвам го с любезната им покана:)

В ЦВЯТ

На прага на мен седим,
пием бяло.
От гласа ти
резедав е въздухът и обещава
треви, сено...
той ли, виното ли,
но хронологията е тази.
Не бързаме.
На прага
е пролетна всяка надежда.

8-5-18, В.

ОТ ШАПКАТА

(диалогични)
***
- Ама какво време днес, а?
- Е, сега вече няма да мечтаеш за пролет.

***
- А наистина ли носът ти пораства много голям, ако лъжеш?
- Не знам, кога съм те лъгала?
- Не е честно така, нали трябва да съм сигурен.
- За да лъжеш спокойно ли?
- Не, ама за всеки случай.
- ...
- Сетих се. Ще направим опит. Ще ме излъжеш, за да проверим. Ако ти стане по-голям носът, ще знам.
- А защо не проверим обратното - ти да ме излъжеш,  пък да видим.
- Ами аз... То... Нали и от възрастта ми расте носът, може да се объркаме.

***
- Крайно време е да отхвърлиш моралния компонент. Аз така се мъчех да удържа, но като не става, не става.
- Уф, и на мен така...

С., по Гергьовден 2018,
сн. - л.арх. - Конят на Победоносеца

из "ПОПЪТНИ"

Нерядко бива така: върнеш се от широкия бял свят, а пред очите ти - черно.
Като поомекнеш и оттиктакат часове, дни, седмици, контрастите се поразлеят, послеят се впечатленията... И вече ти е черно-бяло :)))
А току виж дошъл ред и на споделянето.
Ето малко от една Италия, каквато са я виждали бабите и дядовците ни, и са ни я оставили за спомен из албумите. Една Италия, по чиито напечени площадчета потърсиш ли сянка, лесно попадаш в онзи полуизгубен, полузабравен, но сладостно мечтан свят на топло и тихо, на твое и споделено, на изпуснато и уловено време. Една Италия, за която не си сигурен истина ли е, сън ли е, но в която искаш да се връщаш - и насън, и наяве.

Генуа, до къщата на Колумб, Casa di Colombo.

Портик в катедралните двери, пак там, Генуа.

  

Малко Сициля никъде не е излишна.

Катедралата, пак, щото е толкова хубава, че Слънцето метан й прави.

Триколесно превозно средство на улица във Виареджо. На Виареджо най-хубавото му е морето, другото най-хубаво са му правите перпендикулярни улички, третото най-хубаво му е една гофрета, внезапно поръсена с канела и разказът на случайно срещнат хаваец по този повод.

Това е Лука, град на лангобарди, лигури, етруски, банкери... Чудесно местенце, опазило крепостните си стени, около които можеш да се разходиш - има пешеходна алея, а сред които си като в рая - автомобили почти няма, има обаче оглушителни трели на лястовици и арии на Пучини (родом оттук), шумни италианци и весела глъч на туристи, доволни от манджите и виното си... Лука е всички "да", за които се сещам.

 Дуомо, черто!

Във встъпителната си апология по-горе забравих да спомена, че цветовете бледнеят пред ароматите и вкусовете на Италия. Но това и баба го знае!

Лука, Амфитеатърът. Тук можеш да се родиш, изживееш всички вълшебства и да се пенсионираш, пък да не усетиш липса на нищо. Пане и вино, и баста.

Каквото пили, изпили, но каквото видели, остава. Черно на бяло.

Моят скромен ft. to Андре Кертес, с когото се запознах в Генуа, но ще копирам където ми падне!

22-4-18, С.

Из "ПОПЪТНИ"

"Комунизмът си отива, спете спокойно, деца!"
Тази песничка се присетих, обикаляйки неотдавна из Полша.

Хубава е. И голяма. И подредена, и не. И уредена, и не. И трезво вгледана напред, и не... дотам трезво.

Особена е. Тук се срещат Русия и Германия. Не съм сигурна като на алея в Лаженки ли се срещат, или като на тепиха, но срещата се забелязва с просто око и отдалече. Особено извън Варшава, където редом до прекрасни сгради от 15 в. от Пруска Полша, може да видите Наркооп (добре де, адеквата му) от края на 60-те и нач. на 70-те г. от Съветска Полша. Широките булеварди, направени такива именно от комунистическото управление след войната, пресичат от начало до край по-големите градове, но кривнеш ли встрани от тях, лъхва те на прибалтийско княжество или на немско селце - еднакво силно и еднакво възхитително.

На четвъртата по скъпост улица в Полша, "Пьотрковска" в Лудж/Лодз скъпо е най-вече времето - никога не можеш да си купиш достатъчно, за да разгледаш всеки детайл на чешма или да разлистиш томче на Тувим.

Няколкото снимки са от Лудж, какъвто едва ли ще го видите.
А на пианото на четири ръце сме аз и Рубинщайн, роден и раснал на въпросната "Пьотрковска". Е, тогава вече пасваше да запея "Вземи ме, лодкарю, в свойта ладия лека... " (Името на Лодз идва от "лодка".)

Лодз е мястото на полското кино. В двореца на Оскар Кон е Школата по кинематография, където са учили всичките велики - и Вайда, и Кешловски, и Полански...

Има и звездна алея, изобщо - киното е навсякъде, най-вече около хотела ни.

Чешмичките из града са великолепни.

Не по-малко известни от киното са и други неща.

И те открай време.

Това е Тувим, стиснал "Цветята на Полша".

Много го харесвам, понеже е преводач и европеец.

Това е вид рикша, разбира се, обичаен вид такси за Лодз. Човекът потрива ръце не от доволство, че ще се напечели, а от хлад. Есента в Полша май идва почти след пролетта.

Балкончетата, междубалконните пространства и уличните лампи

също имат с какво да се похвалят.

Неизбежното. На №69 на централна улица - български ресторант.

В менюто, цитирам: "Shоpska salata, pile po lovdzhijski..."

Жената предлага паста. Трудно е да приемеш. 

 Ампири, сецесиони и всякакви класичности са повсеместни.

Не се сдържах. По "Графа" в София,

но мноооого отдавна, имаше същите.

Вероятно у нас търсенето им е секнало.

Ядат много свинско и всякаквите му производни.

Това е някаква мас с пръжки. За "добре дошли".  Предпочитам им цвеклото. А, и правят страхотна тиквена крем-супа. Наричат тиквата "диня".

От времето, когато Лодз е индустриален център.

Сега част от комплекса е жилищен.

Пак. Много на душманите.

Освен вкусът към добрата музика, с Рубинщайн, казват, ни свързва и родство в носа.

снимки, л.арх.
октомври-ноември, 2017, Лодз, Полша/София