не знаех, че така трябвало

Някак оказва се, че блогове се пишели основно политизирано, с ясна позиция, изобщо с позиция, а не така от нищото подхванато, неясно, мъгляво, нерешително, споделително... Открих свои познати от различни времена и нрави на живота си, та и от частта с журналистването ми така наречено, които пишат блогове. Хора, които уважавам или съм уважавала, а сега не знам, щото не сме заедно. Това го казвам, за да обясня, че не съм против, просто ми стана странно. А аз не знаех. Мислех, че мога да си пиша, както си говоря, щото нали имаме нужда от артикулиране, приказване, изприказване, лакърдиене, обдумване... Иначе одумването си го имаме всякак и под път и над..:)) Та, не знаех, че трябва да имам позиция по актуалните политически въпроси, особено вътрешните. Пък аз нямам. И дори ми е особено вътрешно да нямам. И пак да се имам ча четящ, слушащ и чуващ, смислен, виждащ и реагиращ човек. Но пък имам отчетлива липса на позиция и асоциално развято нежелание до мен да достигат онези мръсни пени, както ги беше нарекъл един яркоперест публицист (перест е от "перо", не от "оперение"). Ми странно си е... Никак не съм правилна. Ама това е.