сценична треска... за дялане

Вчерашните ми Радини вълнения бяха породени от публикация, която алармира за поредното безумие - читалище гони от сградата си театър. Собствениците на сградата, в която се помещава "Сълза и смях", читалище "Славянска беседа", изискват космически наем от трупата, за да продължи да играе в селенията му. Пфу. И двойно да вдигнат цените на билетите, пак няма как сметката да излезе...
Аз съм от редовните и редови зрители, склонна съм и давам доста пари за театър, не ме интересуват задкулисията, бързо забравям чутите от приятели и познати клюкини. Но дори на мен ми се избистря, че въпросът не е в непосилния наем, нито в точно тези пари. Щото нали, да, собственикът си е в правото (кривото) да стопанисва сградата според както му се хареса и изобщо не по шекспировски...
Чудно ми е каква ли читалищна дейност люто се вихри там? Щото доста само(на)деен е този акт на стопанисване и управленско решение на г-на Райжекова. Едно време имаше театрална студия "Бончо Урумов", може и още да я има, стои й е рекламата (http://studia.hit.bg/info.htm). Това ли ще е новото огниво?...
Нямам представа може ли да се направи нещо. Знам, че съм зрител и си искам театъра. Театрите. Сцените. Спектаклите...
И билетите! А напоследък Мелпомена все повече се зазижда в храма си - мисия незвъзможна е да идеш на касата на Народния днес и да си купиш билетче за днес. И за утре не можеш. И за до края на месеца. "А за другия", питаш с фалцетно гласче. "Е, не, ще обявим датите на представленията след седмица, елате тогава." И отивате. И няма билетчета. И така е не само с последния спектакъл на Крикор Азарян, (светла му памет, за много ми е отворил мислите), така е и за Камен Донев, за Баташов, за Куркински... Въпреки че зрителите си излизат от някои от постановките им. Преди седем-осем години залите бяха празни. Сега няма празно място... в схемите за спектаклите. Но пък често влизам с покана от познати. Такива покани са част от квотата на залите. Често немалка част, а още по-често за такива покани не се плаща...
Странно се навърволват безумия. И все от умни шапки кроени. Я една аватарска фантазия: повикът "И в дъжд, и във вятър - пак на театър", познат ни от соца, се ъпдейтва транспарантно по фасадите на възрожденските огнища на културата - читалищата, а самодейците им заиграват на вощеници "Изгубена Станка" и "Злочеста Кръстинка"...