През последните месеци преживявам някаква моя си революция (инволюция, щото вътрешна), а още по-напоследък - и ускорена (засилена отвън). Вече не се потрисам от факта, че т.нар. ми реално битие изтлява все повече, че досегът ми с физическото, телесното, вещественото става все по-спорадичен (пък инак си тежа в обувките и никак не ставам по-нетленна). Отчитам, че икони не са нещо, свързано с иконопис, а са начин за себеизразяване; че усмивката ми не отзвънява в нечии уши и очи, а е графема (ми начи станах графист!). Вече като кажа "виртуалии", казвам го като адресна регистрация за местата (места?), в които битувам (битувам?) през найсет-найсти от времето си. В Skype пак си пробутвам любимото: "Чао, отивам да се реализирам он стрийт", ама вече не ми е смешно. Вицът с виртуалния секс, в който се пита "Виртуален какво?" ми покълна преди 15-ина години, дори брадата му вече не боцка.
Като прочетох онзи ден обаче за "офлайн престъпления", критичната маса бе надхвърлена - дойде ми в повечко; и се усетих мега демоде, старина от 20-и век, такава една с тяло, крака, ръце, цици (офф, как прежалва жена тази точно реалност!), набор от органи, стада от клетки... Офлайн престъпления явно и най-паче са престъпленията, по традиция досега определяни от вехтия Наказателен кодекс като... ми "престъпления". Сега са обособени в подмножество и са офлайн такива.
Мигом това, което съм свикнала да вземам за "себе си", чието отражение избягвам понякога в огледалото, а друг път нарцистично снимам, с което се фръцкам, което храни хедонизма ми древен и динозавърски, това, което по законите на физиката влиза във взаимодействия, за да отговори на действието с равно по сила..., кожата и косата, в които нечии офлайн пръсти търсят пристаните си... Моето, смятано за реално, телесно и насладително опипваемо "аз" мина офлайн.
Така с една опорна точка ми преобърнаха света. Ще си го дъвча и усвоявам това продължително. Ще съм ли "оф", или ще ми се размине? Последният ми късмет във фейсбука (още една "любовна квартира") гласи: You've got to get online, honey. If only for the porn. Ник`во порно иначе!
Докато обаче рия пъртини през този си транзитивен период, вече си бия главата над семплизми от сорта: Какво става с изрази като turn on, да речем? Вероятно ще трябва да се ъпдейтна и да моля: Turn me off! (За FO е ясно, там е леснина.) Как да кова глаголи и производни - все вонливи и пъшкащи излизат - офлайнвам се, офлайнване... Да акостирам ли в дихотомията он-оф, да се раздвоявам ли "Онлайн или офлайн, това е въпросът?", или да наситня тази двоичност и да заложа на "три - за щастие", "и трите, дядо попе", "тези три неща", "дор три пъти", три-ум-фалната арка, тройной одеколон, шв. 3, Третия свят, 3D... Или на четири...
Кръст-о-пътно ми става. God is offline. Соу ем ай?
No comments:
Post a Comment