Есента отпътува нанякъде. Събрана в огромни найлонови чували и качена на неугледни камиони. Инкогнито.
Дърветата останаха без есен по себе си. Колебливо им е - разголени или разпътни са клоните им.
В ниското, до стволовете, в пощаденото от циганите, се гушат кучета.
Пролайват летните ми помисли. Не хапят.
Замирисва на пръщина и младо вино. И пием за нетърпеливите си сетива.
За търпеливите подготвяме дръвници.
Пръщина какво е? Като Прищина ли е?
ReplyDeleteбе нинам не е ли прАщина - онова в което ври и кипи виното - семките, люспиците гроздови - ферментационната утайка в бъчвите
ReplyDelete