Цяла нощ валя мъгла, слепи са сега дърветата. В бялата им слепота черни мислите ми кретат.
Цяла нощ мъглата трупа. Натежала, утринта с лакти вън се доизбута от съня.
Откъм опакото на клепачите спомен някакъв затлачен... бавно кадър си прорязва: син, и пясъчен, и злачен. Ето лек за остра язва в сипналата се мъгла – споменна, но синева.
No comments:
Post a Comment