НЕРИТМИЧНА ПОЕМА ЛИЧНА

На снощи

И колко люшнат, и пълен, и свят е света,
когато кротко и просто съм ти наоколо:
да близвам сладоледено потта
изкарана от танца по челото ти;
да се кърши гласа ми на погледа ти под шилото
от нетърпението ми гладно лъснато,
да давя в тъмно вино страшилото
на отбити надежди, по кръстовища пръснати;
залитнала, о рамото ти, не в стена
да се опра, и по леда със токче да изпиша
ронливите букви първи на двете ни имена,
но опра ли до плюса, плитко да дишам;
лековерна, намръзнала дланта ми да души
за пробойна в гарда ти и там да се врасне,
да се свре като помисъл в твоята, да се смуши,
нова орисна черта в гънките й да драсне;
А така е политнал, унесен и лесен света,
когато съм на ревера ти, мъхав като брада,
обесена и обесница, впила тиха мечта:
отляво, около сърцето ти да кълня...
Ако оттам по теб пусна филизи,
като вградена сянка ще те крепя.