ОСТАРЯВАМЕ ГЛАВНО СЛАВНО (ИЛИ КОГАТО СИНЪТ МИ ВЪСТАНА)

Синът ми (9 г.) днес сам реши и се развърша из стаята си, събирайки в пакети и пликове играчките си от последните 6-7 г. Колички, йо-йо-та, конструктори, топки и топчета, летателни и метателни оръжия, пушки, саби, мечове и всякакви лазерщини се оказаха озаптени в торби за изхвърляне, осъдени и присъдени - да ги дадем на децата в парка, каза синът ми. В неочаквано свойствена роля тупках подире му и вадех, за да отсея... да отсея детството от любовта и майчинството? да отсея щастието си в метежа на забравата синовна? да отсея сега от минало?

В средата на Страстната седмица порастващият ми син ме свари страхливо неподготвена за календара и събитията:

той разпусна бебешорлъка си, мятайки за последно пластмасов лък (20 април 1653 г. - Оливър Кромуел разпуска парламента в Англия);

разстреля Черния Петър и гормитите си с един откос, стръвно, да не би някой да надене бронебойната... (20 април 1841 г. - Едгар Алън По публикува „Убийство на улица Морг”);

въстана срещу книжките за оцветяване и плюшките, с които доскоро разиграваше с вживяване театралността си (20 април 1876 г., избухва Априлското въстание);

изстреля се над детството, над онова умилително умалително „детенцето ми”, ококори издължен скелет в безтегловието на освободения (20 април 1972 г. - Аполо 16 каца на Луната);

яхна скейтборда си, вместо Йори (20 април 1996 г. умира Кристофър Робин Милн);

и пое нататък.

...

А аз останах тук, все тук, на пост на детството, онзи пристан, който трябва да може да посреща винаги. За всеки случай, за всяко завръщане.


20 април ХХХХ г.