ПЕТИФУРИ В ПЕТЪК

1. Излязох от жилището, заключих. На стълбището напредничава хлебарка вместо да се стрелне устремно нанякъде, ме стрелна с поглед и коварно остана на мястото си – на пределната близост от едно стъпало по маршрута ми надолу. Шмугнах се притеснено покрай нея. Надолу бягството беше лесно. Някъде из празнините в мен се загнезди мисълта, че не само гълъби настояват за стълбищните площадки. Още по-достоверно би било да се предположи за хлебарките. Винаги съм бил логичен и последователен, дори в мисленето си. Нямах връщане. До петък.

2. Откакто си повтарях отчетливо и безметежно като папагал думички на American English за усвояване на произношението, заизтъквах, че живея на авеню. Авенюто носи името на нелатиноамерикански революционер. И да не го знаете, в реда на нещата е – вече никой не решава кръстословици. Противоречието не пречеше да пускам нелегално самба в ушанката си. Всеки петък. Отдавна танцуването ми е петъчно и дивачно. Никакви школи не помагаха, не им дадох възможност.

3. На кръстовището два трамвая се изпреварваха. Светофари, почервенели от срам, проточиха врат да се скрият в зелените клони. Не мина номерът - минах в насрещното. Почти петък, а миришеше на потен четвъртък, на раздЕлен понеделник и бучеше в ушите като постнеделна нощ. Спомних си изтърканото до блясък бодряческо твърдение, че зад ъгъла неминуемо чака нещо ново и прекрасно. Рязко кривнах. Там-там-ти! Сърцето ми запада с трясък на югозапад. Ти се възползва и ловко се закатери по дирята му нагоре, горе, отгоре. Не те повиках.

4. Отвориш ли уста, все някой ще те чуе. Това бе доводът на баба ми да ми шшшшшшшътка навремето. За да съм станел мъж, въпреки раните, трябвало да си мълча. Чак после знаех, че е важно кой те чува. Предпочетох да ми слушат тишината - сресах струните на цигулката като на плешивец, с премятане. Инсталация. В калъфа й си спретнах (д)зен градинка. Сега чевръсто обикалям по камъчетата й на пълнолуние. Боя се само от леговището на вълка - все си мени мястото. Но пък той вие съвсем чуваемо по пълнолуние. Затова и тогава дзеня. Логичен съм, както отбелязах.

5. Предпетъчно сънувах говорещи врабчета. Трябва да дръпна шалтера на папагала. Да пристегна жицата, тоест. Класически инструмент. Навява позната атмосфера. Богатото оперение ще се стеле бавно и продължително. Като дойдеш, ще ти сервирам коктейл „Джунгла на длан”. А врабчетата ще кимат разбиращо с глави. Говоренето ще е излишно в петък.