Search This Blog

Saturday, July 9, 2011




Горещници препичат костите ни и обръщат мислите на прахан. Пръсваме се като касетъчни бомби, ръсим хербарии.

В олинели достойнство и бяла капела, бабка пъпли край опустялата катерушка в парка. Децата абдикираха от юли-люли-лейките.

Все още упорстващи в зеленилото си, листа поетично не трепват. Застиват в леден спомен.

Приклещени в омарата - задъхани врабчи души.

Паяк с вещина на рибар бавно и иззасадно засуква мрежата си около него:

Ю Л И.

No comments:

Post a Comment